Добри ли са законодателните промени в областта на гражданското право от последните години – по-специално измененията в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в Семейния кодекс? И какви са задълженията на България във връзка с бързото развитие на новите технологии и електронната търговия?
Тези актуални въпроси коментира в предаването „Законът и Темида“ проф. д-р Таня Йосифова, професор по Гражданско и семейно право в Юридическия факултет на УНСС.
Високата летва на академичното признание
Наскоро проф. Таня Йосифова придоби най-високото академично звание – „професор“ по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на УНСС. Критериите в Закона за висшето образование са изключително високи, а фактът, че тя ги покрива безупречно, е красноречиво доказателство за нейната дълбока професионална компетентност.
„Действително, критериите за заемане на академичната длъжност „професор“ са много високи. В изискванията, които УНСС прие, се съдържат и допълнителни условия, свързани с преподавателската, научноизследователската и общественополезната дейност. Летвата е висока и това е огромно признание за един дългогодишен труд, но и огромна отговорност“, споделя проф. Йосифова.
Новаторски промени в Семейния кодекс: Правото да установиш произхода си
Като специалист по гражданско и семейно право, проф. Йосифова определя някои от последните промени в законодателството като новаторски и заслужаващи адмирации. Отличен пример за това са измененията в Семейния кодекс (ДВ, бр.103 от 2020 г.), касаещи оспорването и установяването на произхода.
Материята на произхода е традиционно консервативна и рестриктивна, тъй като той е ключов елемент от гражданския статус на личността. Доскоро обаче българското законодателство лишаваше някои биологични бащи от възможността да установят бащинството си, което доведе до осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.
Невъзможността за доказване на бащинство най-често възникваше в две хипотези:
-
При прекратяване на брака, когато сроковете за оспорване на презумпцията за бащинство са изтекли, но презумптивният баща тепърва узнава нови факти.
-
При извършено припознаване на детето и изтекли срокове, при което биологичният родител, узнал фактите по-късно, се оказваше с преграден път за доказване на своето бащинство.
„Измененията в Семейния кодекс, въвеждащи задължителните указания на ЕСПЧ, бяха навременни и уместни. Тук трябва да се посочи и положителната роля на Министерството на правосъдието при изготвянето на законопроекта“, категорична е проф. Йосифова.
Край на фигурата на "вечния длъжник": Абсолютната давност в ЗЗД
Друг значим законодателен успех е въвеждането на т.нар. абсолютна давност чрез новия чл. 120а в Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр.102 от 2020 г.).
До този момент Република България беше единствената държава в Европейския съюз, която нямаше подобна уредба, което обричаше хиляди хора на доживотна задлъжнялост. Въпреки че промяната предизвика дебати (включително искане до Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет относно началния момент на давността за заварените случаи), проф. Йосифова смята стъпката за правилна:
„С този нов институт се сложи край на фигурата на вечния длъжник. Имаше внесени законопроекти за личния фалит, но при сравнение между тях и приетия закон за давността, последният има редица предимства. Абсолютната давност се явява адекватно решение, независимо от отправените критики. Сега трябва да оставим на съдебната практика да докаже ефективността на това законодателно решение.“
На въпроса дали законодателната дейност на предходните парламенти в сферата на гражданското право е толкова слаба, колкото често се твърди в медиите, професорът отговаря: "Определено не! Не бива да се тръгва изначално с негативна нагласа; необходимо е да се подчертават и безспорните успехи на законодателя."
Правото догонва технологиите: Електронна търговия и европейски директиви
Проф. Йосифова е утвърден експерт с подчертан интерес към електронната търговия и прилагането на правото на ЕС. В съвременния свят, и особено след пандемията, дигиталната търговия се развива с безпрецедентни темпове, което налага правната рамка бързо да догонва реалността.
България вече предприема адекватни стъпки в тази посока:
-
Закон за електронната търговия: Въведени са изменения, отразяващи Регламент (ЕС) 2019/1150 (P2B Регламент), който цели справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на онлайн платформи – своеобразен еквивалент на защитата на потребителите, но за бизнеса.
-
Цифрово съдържание и услуги: В изпълнение на Директива (ЕС) 2019/770 се приема законодателство, регулиращо предоставянето на дигитално съдържание, дигитални услуги и смарт стоки.
Повече морал и човечност в правото
В края на разговора проф. д-р Таня Йосифова отправи силно и вдъхновяващо послание, припомняйки, че правото стъпва на дълбоки етични основи:
„В моето обръщение към научното жури в УНСС обърнах специално внимание на добросъвестността в гражданските отношения. В българската правна история имаме видни учени-юристи, които са били и големи хуманисти – от тях трябва да се учим и да черпим вдъхновение. Правото не е единственият регулатор на обществените отношения; съществуват и моралните норми. Затова апелирам за повече морал, добросъвестност и човечност във взаимоотношенията. Нека не забравяме, че преди всичко сме хора.“