Онлайн платформите свързват търговците с купувачите. В Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите, платформите са наречени законово „доставчици на посреднически онлайн услуги“.
Регламентът урежда отношенията P2B (Platform-to-Business), т.е. от платформа към бизнес, с цел осигуряване на предвидима и справедлива онлайн бизнес среда. Предвид икономическото положение на платформите и тяхната възможност да влияят върху пазара, целта на Регламента е бизнес ползвателите да получат адекватна защита в отношенията си с платформите – по подобие на защитата, която имат потребителите спрямо търговците.
В същия Регламент са правно уредени и онлайн търсачките, както и прозрачността, с която трябва да се извършва класирането на позиции на дадена стока или услуга (включително когато тя е в резултат на сключен договор за SEO оптимизация). Предвидена е правна уредба за:
-
Вътрешната процедура за разглеждане на жалби.
-
Ограничаването или прекратяването на достъпа на бизнес ползватели до платформата.
-
Правните средства за защита на бизнес ползвателите.
-
Окуражаването на приемане на кодекси за поведение от доставчиците на посреднически услуги.
Кой е доставчик на посреднически онлайн услуги?
Доставчик може да бъде физическо или юридическо лице, което предоставя или предлага предоставянето на посреднически услуги за бизнес ползватели. Тези услуги се характеризират със следните три признака:
-
Те са услуги на информационното общество (по смисъла на Директива ЕС 2015/1535).
-
Позволяват на бизнес ползвателите да предлагат на потребителите стоки или услуги, без значение от мястото на окончателно сключване на сделката.
-
Предоставят се на бизнес ползвателите въз основа на договор, сключен между доставчика и бизнес ползвателя.
Териториален обхват на Регламента
Регламентът се прилага както спрямо доставчици, установени в държава членка на ЕС, така и спрямо такива извън ЕС, но при наличието на две кумулативни условия:
-
Бизнес ползвателите (или ползвателите на корпоративни уебсайтове) трябва да бъдат установени в ЕС.
-
При предоставянето на услугите, те трябва да предлагат своите стоки/услуги на потребители, намиращи се в ЕС, за поне част от сделката.
Важно: Потребителите трябва да се намират в ЕС, но не е необходимо тяхното постоянно местопребиваване да е на територията на Съюза, нито да са граждани на държава членка. Регламентът се прилага независимо от правото, което би било приложимо към конкретния договор според международното частно право.
Критерии за насочване на дейността към ЕС
За да се определи дали даден бизнес предлага стоки на потребители в ЕС, се преценява дали е очевидно, че той насочва дейността си към тези държави (съгласно практиката на Съда на ЕС). Показатели за това могат да бъдат:
-
Международният характер на дейността.
-
Описание на маршрути от други държави членки до мястото на обекта.
-
Използването на език или валута, различни от тези в държавата на установяване.
-
Възможност за резервиране на друг език.
-
Посочване на телефонни номера с международен телефонен код.
-
Плащане за SEO и каталогизиране с цел улесняване на достъпа на потребители от други държави.
-
Използване на домейн от първо ниво, различен от този на държавата членка.
-
Споменаване на международна клиентела.
Видове платформи от техническа гледна точка
От техническа гледна точка платформите биват два основни вида:
-
С вграден софтуер (SaaS – Software as a service): Доставчикът управлява платформата срещу възнаграждение и осигурява хостинг, поддръжка и техническо осъвременяване.
-
С отворен код (Open source code): Поддръжката и хостингът трябва да се осигурят от самия ползвател или от наето трето лице.
Механизми за сключване на договор чрез онлайн платформи
Сключването на договор с помощта на платформа може да се осъществи по два основни модела:
1. Дистрибуторски модел (Marketplace)
Платформата действа като чист посредник – тя свързва търговеца и клиента срещу комисионна. Може да се сравни с виртуален мол, в който се помещават отделни магазини.
-
Специфика: Клиентът сключва договор директно с конкретния търговец, а не с платформата.
-
Отговорност: Отговорността за дефектни стоки и спазване на законодателството се носи от самия търговец. (Пример: Amazon Marketplace).
2. Модел на представителство (Retailer)
Тук платформата действа като търговец и сама сключва договора с крайния клиент.
-
Специфика: Платформата придобива стоките от търговеца, поема риска и ги препродава на купувачите.
-
Отговорност: Тъй като платформата е страна по договора като продавач, именно тя носи отговорност пред потребителя при несъответствие на стоката. (Пример: Директни продажби от самия Amazon).
Общи условия и съдържание на договорите (P2B)
Договорите между търговеца и платформата обикновено стъпват на Общи условия, изготвени от доставчика на посредническите услуги. Те най-често регулират:
-
Разпределението на отговорността.
-
Защитата на интелектуалната собственост и авторските права.
-
Обезщетенията при прекратяване на договора.
-
Използването на реклами и застраховки на стоките.
-
Клаузи за неконкуриране, определяне на цени и условия за прекратяване на достъпа.
В заключение
Правната уредба неминуемо следва бързо развиващите се обществени отношения в дигиталната ера. Новите регулации предлагат решения, които са абсолютно необходими за установяване на прозрачна, стабилна и предвидима бизнес среда, улесняваща трансграничното договаряне.