Какви са условията за получаване на развод според българското законодателство? Колко форми на развод съществуват и какви са реалните правни последици от прекратяването на брака?
Тази изключително важна и деликатна тема коментира в предаването “Законът и Темида“ проф. д-р Таня Йосифова, експерт по семейно право.
Кой може да постанови развод и какви са видовете?
Важно е да се знае, че само съдът е компетентният орган, който може да постанови развод, независимо от неговия вид. По българското право са уредени два основни вида развод:
1. Развод по взаимно съгласие
Това е най-цивилизованият начин за прекратяване на брака. При него съдът не изследва мотивите и причините, довели до решението на съпрузите.
-
Какво се изисква: Съдът проверява единствено дали желанието за развод е сериозно и непоколебимо.
-
Процедура: Подава се съвместна молба от двамата съпрузи, която задължително трябва да е придружена от споразумение, уреждащо всички въпроси след развода. Необходимо е и личното явяване на съпрузите в съда.
2. Развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака (по исков ред)
Когато липсва консенсус, се преминава към исков ред. Тук вече трябва да се докаже, че брачната връзка е изчерпана от своето съдържание, дължимо по закона и морала.
-
Какво се изисква: Този факт трябва да се докаже в процеса от ищеца, като често се използват и свидетелски показания.
-
Въпросът за вината: Съдът се произнася по въпроса чия е вината за разстройството на брака само ако има изрично искане в този смисъл от някой от съпрузите.
Правните последици: Децата и родителските права
Правните последици от развода са многоаспектни. Те засягат личните и имуществените отношения между съпрузите, но най-вече – отношенията им с ненавършилите пълнолетие деца.
На първо място, съдът трябва да се произнесе по въпроса за предоставяне упражняването на родителските права. По правило те най-често се предоставят на майката, с която децата имат по-силна емоционална връзка, но всеки случай е индивидуален.
„Родителите трябва да проявят зрялост и да не допускат детето да бъде използвано като оръжие за отмъщение срещу другия родител. В противен случай може да се стигне до синдрома на родителско отчуждение, при което най-големият губещ е самото дете“, категорична е проф. Йосифова.
Споделеното родителство
Макар темата да става все по-актуална, споделеното родителство все още среща пречки у нас. „За съжаление в България, за разлика от други държави, то не е възприето като масова практика. Лично аз смятам, че това е една прогресивна практика и трябва да бъде поощрявано, доколкото създава нормална семейна среда за израстване на детето“, споделя експертът.
Как се поделя имуществото след развод?
Сега действащият Семеен кодекс урежда три режима на имуществени отношения между съпрузите:
-
Законен режим на съпружеска имуществена общност (СИО)
-
Брачен договор
-
Режим на разделност
При първия режим (СИО), който е и най-масовият в България, след развода съпружеската имуществена общност от бездялова и неделима се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове на съпрузите.
Важно изключение: Възможно е да се докаже и различен размер на дяловете (а не равен), ако някой от съпрузите предяви иск и докаже, че има значително по-голям принос в придобиването на общото имущество.
Задължения за издръжка на децата
След развода възниква и въпросът за финансовата грижа за децата. Всеки от родителите е задължен да дава издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали те са работоспособни или имат имущество, от което да се издържат.
-
Как се определя размерът? В съдебното решение съдът определя размера на дължимата издръжка, като се ръководи от два основни фактора: възможностите на родителя да я дава и нуждите на самото дете.
-
Минимален праг: По закон минималният размер на издръжката за дете е една четвърт (1/4) от минималната работна заплата за страната (която например за 2021 г. беше 650 лева, съответно издръжката расте с всяко увеличение на минималното възнаграждение).