Електронната търговия се развива с безпрецедентни темпове. Все повече търговци използват електронни магазини, за да предоставят разнообразни стоки и услуги. Пандемията допълнително ускори този процес, разширявайки възможностите за сключване на договори в дигитална среда – от продажба на хранителни стоки и дрехи до застраховки и услуги.
В тази статия ще акцентираме върху една от най-важните тенденции и регулации в европейската онлайн търговия – забраната за неоправдано геоблокиране.
Какво представлява геоблокирането?
Геоблокирането е практика, при която се блокира или ограничава (чрез технологични или други средства) достъпът на клиента до онлайн интерфейса на търговеца. Това ограничение се базира на:
-
Националността на клиента;
-
Мястото му на пребиваване;
-
Мястото му на установяване.
Обикновено геоблокирането се прилага по едностранно решение на търговеца с цел ограничаване на достъпа до определен пазар. По този начин обаче се създават изкуствени пречки пред свободното трансгранично договаряне в рамките на Европейския съюз.
Нормативна уредба и основни понятия
Правната рамка на тази забрана се съдържа в Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета. Целта му е преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и всякакви други форми на дискриминация на вътрешния пазар на ЕС.
За да разберем правилно Регламента, трябва да разгледаме трите основни термина, с които той борави:
1. Клиент
За целите на Регламента, клиент може да бъде:
-
Потребител: Физическо лице, което е гражданин на или има място на пребиваване в държава членка на ЕС.
-
Предприятие: Юридическо лице, установено в ЕС, което получава стоки или услуги за крайно потребление. Това означава, че правилата важат и за отношенията бизнес-към-бизнес (B2B).
2. Предприятие
Макар Регламентът да не дава изрична дефиниция, според практиката на Съда на ЕС понятието се тълкува функционално като: „всяка единица, занимаваща се с икономическа дейност, без значение на правния ѝ статут и начина на финансиране.“
3. Търговец
Това е всяко физическо или юридическо лице (с публична или частна собственост), което действа за цели, свързани с неговата търговска, стопанска дейност, занаят или професия.
Важно: Регламентът се прилага както спрямо търговци в ЕС, така и спрямо търговци, установени извън ЕС, стига те да продават стоки и услуги на клиенти, намиращи се на територията на Съюза.
Кога НЕ се прилага Регламентът?
Забраната за геоблокиране не се прилага при изцяло вътрешни хипотези – тоест, когато всички елементи на правоотношението са свързани само с една държава членка. Пример: Български търговец продава стока на български клиент, като поръчката, доставката и плащането се реализират изцяло на територията на България.
Правила за пренасочване (Redirection) и достъп до уебсайтове
Няма пречка един търговец да поддържа различни уебстраници за клиенти от различни държави (например .bg за България и .at за Австрия) с различно съдържание, цени или промоции.
Какво обаче забранява законът?
-
Търговецът не може автоматично да пренасочва клиента към друга версия на сайта без неговото изрично съгласие.
-
Дори при дадено съгласие, първоначалната версия на интерфейса трябва да остане лесно достъпна.
Пример: Ако австрийската версия на сайта предлага по-богат избор на модели или по-изгодни цени от българската, българският клиент трябва да е напълно свободен да достъпи австрийската страница и да направи покупка от нея при същите условия.
Изключения от правилото
Ограничаване на достъпа или автоматично пренасочване е допустимо само когато това е необходимо за спазване на законово изискване (национално или европейско). В такива случаи търговецът е длъжен да предостави ясно и конкретно обяснение за причините на езика на страницата, която клиентът първоначално е опитал да достъпи.
Офлайн услуги и условия за доставка
Забраната за дискриминация важи и когато услугата се предоставя извън електронна среда. Пример: Испански уебсайт продава билети за изложба в Барселона. Всеки гражданин на ЕС има право да закупи билет при абсолютно същите условия като местните граждани.
По отношение на доставката: Ако търговецът по принцип доставя стоки само на територията на Италия, той не е длъжен да организира международна доставка до България. Клиентът от България обаче има пълното право да поръча стоката (без да бъде геоблокиран) и да си я вземе от адрес в Италия по същия начин, по който би го направил италиански гражданин. Същественото е да няма дискриминация при самия отказ на продажба.
Забрана за дискриминация при плащанията
Съгласно чл. 5 от Регламента, геоблокирането е абсолютно забранено и по отношение на плащанията. След като търговецът е обявил, че приема определени платежни средства (например конкретна марка кредитна карта или банков превод), той не може да прилага различен подход към клиенти само защото картата им е издадена в друга държава членка.
Разбира се, това не отменя правото на търговеца да задържи изпращането на стоката, докато не получи официално потвърждение за успешно извършено плащане.