Развитието на новите технологии се извършва с бързи темпове и неминуемо изпреварва правната уредба на обществените отношения, свързани с тяхното използване. Същевременно броят на общностните и националните законодателни актове, уреждащи електронната търговия, нараства, като в тях се преплитат въпроси за интелектуалната собственост, защитата на личните данни, правата на потребителите и конкуренцията.
Какво е електронна търговия?
Електронната търговия е широко понятие. За някои тя е просто използване на дистанционни средства за комуникация, за други – изключително дигитален процес на договаряне. Днес тя надхвърля традиционния Интернет и обхваща цифрова телевизия (t-commerce), мобилни платформи (m-commerce) и конвергенция на телекомуникации и медии.
Основният източник на правна уредба на общностно ниво е Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия). Нейната цел е да създаде обща правна рамка, да премахне различията в законодателствата на държавите членки и да осигури правна сигурност. В България тази Директива е въведена чрез Закона за електронната търговия (ЗЕТ), който в голямата си част възпроизвежда своя европейски първообраз.
1. Какво НЕ урежда Директивата? (Изключения)
Директивата урежда само някои аспекти на електронната търговия. Извън нейното приложно поле (и съответно извън ЗЕТ) остават:
-
Данъчното законодателство и събирането на публични вземания.
-
Защитата на личните данни (която се урежда от Общия регламент и специализирани директиви).
-
Картелното право и конкуренцията.
-
Дейността на нотариусите и други професии с публични функции (напр. частни съдебни изпълнители).
-
Хазартните игри (с изключение на промоционалните игри с цел увеличаване на продажбите).
Също така, държавите членки могат да изключат определени договори от възможността да се сключват по електронен път (напр. прехвърляне на недвижими имоти, договори по семейно и наследствено право), изискващи строга писмена или нотариална форма.
2. Услуги на информационното общество
Обект на Директивата и на ЗЕТ са т.нар. „услуги на информационното общество“. За да се квалифицира една услуга като такава, тя трябва да притежава няколко кумулативни характеристики:
-
Електронни средства: Предоставя се чрез устройства за електронна обработка и съхранение на информация (изключват се офлайн услугите).
-
Търговски характер: Поне едната страна трябва да е търговец (B2B или B2C).
-
По изрично искане: Услугата се предоставя по индивидуално искане на получателя (например, посещение на уебсайт). Радио- и телевизионните предавания не попадат тук.
-
От разстояние: Страните не се намират физически на едно и също място.
-
Възмездност: Обикновено се предоставя срещу възнаграждение, което индикира икономическа дейност.
3. Координационно поле и Принцип на държавата на произхода
Едно от централните понятия в Директивата е „координационното поле“. Това са изискванията в законодателствата на държавите членки, които се отнасят до започването и осъществяването на дейност от доставчиците на онлайн услуги (поведение, качество, реклама, отговорност).
Координационното поле е тясно свързано с Принципа на държавата на произхода. Съгласно този принцип, услугите на информационното общество се предоставят в съответствие със законодателството на държавата членка, в която е установен доставчикът (държавата на произход).
Целта: Доставчикът да бъде подложен на контрол само веднъж – в своята държава. Това предотвратява изискването бизнесът да се съобразява с 27 различни национални режима, което би блокирало трансграничната електронна търговия. Ограничения от други държави са допустими само по изключение (напр. за защита на обществения ред или здраве).
4. Сключване на договори по електронен път
Директивата задължава държавите да премахнат правните пречки пред сключването на договори онлайн (например изисквания за традиционна писмена форма, които биха ги направили недействителни).
Как се сключва електронният договор? Интересна особеност при електронните магазини е, че излагането на стоки в сайта е само покана за преговори. Самият процес протича така:
-
Предложение (Поръчка): Клиентът (получателят на услугата) прави изявление за сключване на договор, като завършва поръчката.
-
Приемане (Потвърждение): Търговецът (доставчикът) потвърждава получаването на поръчката без неоправдано забавяне. Договорът е сключен едва когато това потвърждение достигне (или е достъпно в информационната система) на клиента.
Важно: При договаряне по имейл се прилагат правилата за договори между отсъстващи, докато при автоматизирани онлайн форми (уебсайт) комуникацията е мигновена и се третира аналогично на договаряне между присъстващи.
5. Търговски съобщения и СПАМ
Електронната търговия изисква ясни правила за рекламата. Всяко търговско съобщение трябва да е ясно разпознаваемо като такова, а самоличността на изпращача да не е скрита.
По отношение на непоисканите търговски съобщения (СПАМ), европейската рамка претърпя еволюция:
-
Първоначално Директивата за електронна търговия въведе Opt-out система (свободен режим) – съобщения могат да се пращат, докато получателят не се откаже.
-
По-късно, Директива 2002/58/ЕО въведе строга Opt-in система (забранителен режим) за физически лица – СПАМ може да се изпраща само с предварително съгласие.
В България (чрез ЗЕТ и Закона за защита на личните данни) режимът за потребители (физически лица) е строг (изисква се предварително съгласие), докато юридическите лица могат да получават съобщения, освен ако не се впишат в специален електронен регистър към КЗП (Opt-out).
6. Отговорност на междинните доставчици (ISP)
Доставчиците на интернет услуги осъществяват връзката между подателя и получателя на информацията. Правилото е, че те нямат общо задължение за активно наблюдение на съдържанието, което пренасят (подобно на пощата, която не чете писмата).
Те са освободени от отговорност в три основни хипотези, при спазване на строги условия:
-
Обикновен пренос (Mere conduit): Доставчикът само предава информацията, не я инициира, не избира получателя и не променя съдържанието.
-
Кеширане (Caching): Временно съхраняване за по-бърз достъп. Доставчикът не отговаря, ако не изменя информацията и я актуализира по правилата.
-
Хостинг (Hosting) и Линкинг (Linking): Съхраняване на чужда информация. Доставчикът не носи отговорност, освен ако не узнае, че съдържанието е противоправно. При узнаване (напр. сигнал за нарушени авторски права), той е длъжен незабавно да премахне или блокира достъпа до информацията.
Заключение
Макар Директива 2000/31/ЕО да направи огромен скок в създаването на обща правна рамка за електронната търговия в Европа, пълна хармонизация все още не е напълно постигната заради множеството изключения и области извън координационното поле.
Българският Закон за електронната търговия следва стриктно европейската директива. Въпреки това, практиката показва, че някои въпроси (като точния момент и място на сключване на договор по електронен път) биха могли да намерят още по-ясна и детайлна уредба в националното ни гражданско право, за да се гарантира максимална правна сигурност.